Часовникът в кухнята ми избързва с четири минути. Знам го, знае го всеки, който някога е отсядал в апартамента ми, и въпреки това всяка сутрин той си върши работата: поглеждам го, виждам, че закъснявам, и побързвам — и пристигам навреме. Часовник, за който всички знаят, че не е точен, би трябвало да е безполезен. Моят е най-полезният предмет в стаята.
Лъжа, която върши работа
Попитах познати и почти всеки от тях има подобен часовник. Сестра ми държи часовника в колата си със седем минути напред. Една колежка държи всички часовници у дома си с десет минути напред, с изключение на този в спалнята, който показва точното време, „за да мога да спя“. Пекарят на улицата зад пазара държи часовника над фурната си с три минути напред и го прави от трийсет години, макар да не можа да ми каже защо.1
Интересното за мен е, че лъжата продължава да върши работа дълго след като е разкрита. Човек би си помислил, че щом знам, че часовникът избързва с четири минути, мога просто да извадя четири минути и да се успокоя. Не става така. Изваждането изисква усилие, а в първите минути на сутринта нямам излишни сили. Часовникът изпреварва сметките ми и затова печели.
Време, с което можеш да спориш
Струва ми се, че има и нещо друго. Часовник, който показва точното време, е авторитет: няма какво да му кажеш. Часовник, който малко избързва или изостава, е другар. Има характер. Можеш да спориш с него, да му мърмориш, да му простиш. Той принадлежи на домакинството по начин, по който никога няма да принадлежи времето на телефона — точно до секундата и еднакво за всички.
Обществените часовници трябва да показват точното време — така и трябва да бъде. Без тях фериботът не би бил нищо. Но часовниците, които държим у дома, могат да бъдат наши; а щом са наши, могат да грешат по нашия си особен начин.
Мислила съм да сверя моя. Реших да не го правя. Щях да закъснявам с четири минути до края на живота си.
Бележки
-
Когато настоях, той каза, че хлябът не знае колко е часът, а той самият — не и преди кафето.
|